Психология на тоталитаризма

Много хора си задават въпроса, кое налага връщането на парцалите на публични места, при условие, че не сме в „извънредна епидемична ситуация“?
Мисля, че проф. Матиас Десмет неговата книга „Психология на тоталитаризма“ дават отговор на този въпрос. Създадени са предпоставки за групова хипноза и в обществото са се обособили няколко групи: една трета са в транс, една трета са напълно будни и се съпротивляват и останалите трябва да решат към коя група да се присъединят. За да се стигне до тази масова психоза първо хората трябва да бъдат изолирани един от друг. Това частично беше постигнато благодарение на новите технологии, които са част от живота ни – смарт телефони, таблети, компютри и т.н. Получи се атомизиране на хората и прекъсване на общите връзки и в резултат у хората се появи плаващо безпокойство и разочарование без видима причина. Със старта на ПЛАНдемията към тази среда се добави и „невидимия враг“ на вируса, който тласна хората да се съберат и оформят нова група, която да се бори с него. Това стана и началото на масовото формиране, тоест създаде се нова групова идентичност. Въведените ритуали : носене на парцали на устата, дезинфекция на ръцете, спазване на дистанция и т.н. всичко това доведе до сляпо подчинение, липса на критично мислене и усилване га култовата групова идентичност. Тези хора са един вид под хипноза. Какво би станало, ако хората изпаднали в транс се събудят и проумеят какво са направили с тях? Те ще търсят справедливост и към тези, които са създали условията за хипноза ще се насочат огромни вълни от агресия. Затова ритуализираното поведение не бива да се изоставя и трябва да се поддържа постоянно. Носенето на парцал на устата е част от него и целта му е да задълбочи транса на хипнотизираните обекти. Ето защо не бива да ни учудва новото налагане на безсмислените мерки предприети по време на ПЛАНдемията. Целта е да не се допусне излизане от хипнозата на тези, които са попаднали под нея.
Какво се очаква от тези, които са будни и не са изпаднали в транс? От една страна Десмет посочва, че всяка тоталитарна система в крайна сметка се срива под собствената си тежест, но до тогава милиарди могат да загубят живота си. Ето защо е нужно будните да не спират да говорят –винаги и при всяка възможност. Това дава шанс на онези, които не изпаднали под хипноза да се подадат на внушенията на култа и не да се присъединят към стадото на хипнотизираните. Говорете. Не спирайте да говорите. Както говоренето може да вкара човек в хипноза, така точно то може да го изкара оттам.