Последиците от неспазването на Шабат

Мойсей получава заповедите от Бога на планината Синай и сред тях заповедта за спазване на съботата е с уникален приоритет. Съботата е трябвало да бъде ден за почивка на седмия ден от всяка седмица, време, посветено на почивка и духовно обновление. Това рязко се различава от практиките на околните култури в древния Близък изток, където трудът е бил постоянен.

Нова концепция за времето
Идеята за седмичен ден за почивка била революционна. Повечето древни цивилизации, като египтяните и месопотамците, не са работили на седемдневна седмица, нито са определяли редовни дни за почивка. Техните календари са се въртели предимно около лунни или слънчеви цикли, като са наблягали на празници, основани на земеделски или небесни срокове. Шабатът въвежда повтаряща се, предсказуема пауза в работата - ритъм на времето, диктуван не от природни явления, а от заветни отношения и божествена заповед.

Концепцията за шабат се разпростира отвъд седмичния ден за почивка и включва седмата година на почивка за земята, наричана съботна година. Според Тората всяка седма година израилтяните трябвало да оставят земеделската си земя да лежи под угар, което било божествено разпореждане, целящо да осигури икономическа справедливост и екологично равновесие (Левит 25:1-7). Тази практика признава свещеността на земята, подчертавайки Божията собственост върху нея и ролята на израилтяните като обикновени настойници.

Последици от пренебрежението
Хроничното пренебрегване на Шмита се считало за тежко нарушение на заветните задължения. В историческите свидетелства неспазването от страна на израилтяните на тази заповядана почивка за земята е пряко свързано с вавилонското изгнание, както е предсказано в Писанията (2 Летописи 36:20-21). Този период на пленничество се разглежда като божествена последица, предназначена да позволи на земята да се възстанови от пропуснатите съботни години. Седемдесетте години съответстват на натрупаните съботни години, пренебрегнати през вековете.