Бедствия, каквито историята не е виждала! Хроника на една седмица

Валежи, каквито не е имало от сто години. Температури, които не са регистрирани досега в историята. Торнада, разрушаващи градове. Всеки ден – нов удар на стихиите. Аржентина, Италия, Русия, САЩ, Франция... Това е хрониката на природните катаклизми за една седмица, от 14 до 20 май 2025 г. Но в действителност това е хроника на бъдещето.
Но защо глобалният проблем, надвиснал над човечеството, се игнорира с такова упорство? Днес ще получите отговор на този въпрос.

Може би, след като гледате поредното видео за климатичните катаклизми, имате вътрешен въпрос: „Защо заплахата, надвиснала над човечеството, се игнорира? В крайна сметка, нещо трябва спешно да се направи.“

Ако чувствате точно това, значи сте от хората, за които съвестта и желанието за истина не са просто думи – те имат дълбок смисъл за вас.

Но забелязали ли сте, че буквално след два дни остротата на възприятието на проблема изчезва? Онова, което днес изглежда ясно, изключително важно и изискващо незабавни действия, след време става нещо далечно и губи актуалността си — съзнанието просто се прехвърля към нещо друго.

Знаете ли защо се случва това? Това е работата на механизъм, вграден в нашата психика: когато се сблъскваме с плашеща информация — особено ако тя се отнася до проблем, на който, както ни се струва, не можем лично да повлияем — съзнанието ни се опитва да се защити. То избутва тревожното знание настрани, шепнейки: "По-късно. Не сега. Това не ме засяга." И ние се съгласяваме с това.

В основата на този психологически паралич лежи страхът. Ние се страхуваме от промени, страхуваме се от последствията и особено се страхуваме да поемем отговорност за собствената си съдба и съдбата на близките. Точно този страх ни превръща в наблюдатели, а не в участници.

Но когато катастрофата все пак се случи, във всеки човек звучи един и същ въпрос: "Защо? Защо точно с мен?"
Отговорът е прост: защото тогава, когато имаше избор да чуеш истината или да се отдръпнеш, ти се отдръпна. Когато все още имаше възможност за действие, ти се уплаши, отложи, не предаде истината нататък на хората.

Проблема не е в липсата на решения. Знанията и технологиите за справяне с климатичния проблем съществуват!
Но за да стане това, е необходимо участието на всички хора. Това е лична зона на отговорност за всеки от нас. Няма никой друг.
И ако ние не започнем да действаме — никой няма да го направи вместо нас.