Стивън Ериксън - Малазанска книга на падналите. Свидетел. Бог не е доволен 11 Том 1 част

Превод от английски: Urantia
Досега преведох цялата поредица и оригиналният превод няма нищо общо с разваленият превод на поредицата на Валерий Русинов. Желая ви приятно слушане!
Жанр на книгата: Епично фентъзи, Фентъзи, Художествена литература, Високо фентъзи, Спекулативна литература, Военна литература
Много години са минали, откакто трима теблорски воини донесоха касапница и хаос в малкото крайбрежно селище Силвър Лейк. Въпреки че градът се е възстановил, наследството от този ужас от миналото остава, дори ако теблорските племена от север вече не се осмеляват да навлязат в южните земи. Един от тези трима, Карса Орлонг, сега е смятан за бог, макар и безразличен. Всъщност, много нови култове и религии са се появили в света на Малазан, включително тези, които почитат Колтейн, Чернокрилия бог, и – популярни сред войниците на Империята – последователи на култа към Искар Джарак, Пазителят на мъртвите. Легион от малазански морски пехотинци е на поход към Силвър Лейк, в отговор на разузнавателна информация, която показва, че племената отвъд границата се раздвижват. Морските пехотинци не са съвсем сигурни с какво ще се сблъскат, но макар малазанската армия да се е развила и това не са морските пехотинци от старото време, едно нещо не се е променило: те ще се справят с каквото им се изпречи. Или да умреш, опитвайки сеМеждувременно, във високите планини, където живеят племената на Теблор, се е издигнал нов военачалник. Белязан от делата на Карса Орлонг, той възнамерява да се изправи срещу своя бог, дори ако се наложи да проправи кървав път през Малазанската империя, за да го направи. По-високо в планините се е появила нова заплаха и сега времето на Теблор изтича.Дългоочакваното нашествие е на път да започне. И този път няма да са трима обикновени воини. Този път хиляди са готови да залеят земите на юг. А на пътя им е един-единствен легион от малазански морски пехотинци... Изглежда, че миналото е на път да посети отново Сребърното езеро, а това никога не е нещо хубаво...