ИЗТОЧНО-РУМЪНСКИ КАРПАТИ / ЕКСПЛОРАЦИЯ / ЕПИЗОД 4

--
ДОБЪР Ден !
Днеска пътуваме до Румъния , по точно експлорация на Източно-румънски карпати !
С XF-11 Хъгхес !!
---
Източните Карпати са една от трите части на планинската система на Карпатите, простиращи се на територията на Полша (в югоизточната част), Словакия (в североизточната част), Украйна (в западната част) и Румъния, между Таличкия проход (между Полша и Словакия) на северозапад и прохода Предял (1033 m, в Централна Румъния) на юг. Дължина около 750 km, максимална височина връх Петрос 2305 m,издигащ се в планината Родна, в северната част на Румъния.
---
Геоложки строеж:
Планината е изградена основно от пясъчно-глинести наслаги с кредна, палеогенска и отчасти неогенска възраст (флишовите формации). В основата ѝ залягат докамбрийски кристалинни шисти и кварцити. Планинските масиви на запад са изградени от неогенски кристалинни скали (планината Родна) и неогенски вулканични скали (планините Харгита, Келиман и др.
----
Географско описание:
Планинската система на Източните Карпати представляват дълга около 750 km, изпъкнала на изток дъга. На североизток граничи с Волинските възвишения, на изток постепенно се понижават към обширните Молдавски възвишения, а на югоизток се спускат към Долнодунавската низина. На югозапад прохада Предял (1033 m) ги отделя от Южните Карпати, на запад склоновете им постепенно преминават в обширното Трансилванско плато, а северно от него е разположена североизточната, по-висока част на Среднодунавската низина. На запад долината на река Бодрог (Ондава, Лаборец) и Таличкия проход ги отделят от Източнословашките планини и Западните Карпати. На северозапад Източните Карпати постепенно се понижават към Южнополската хълмиста земя.
-----
Води:
Територията на Източните Карпати принадлежи към три водосборни басеайна – на реките Висла, Днестър и Дунав. Крайните северозападни склонове принадлежат към водосборния басейн на река Висла. Към него пренадлежат десните ѝ притоци – реките Сан с левия си приток Вислок и Вислока. От североизточните части на планината води началото си река Днестър и няколко нейни десни притока, в т.ч. Стрий, Ломница, Бистрица и др. Цялата останала част на планината се отводнява от левите притоци на Дунав: Тиса с притоците си Сомеш, Бодрог, Кьорьош (Кришу), Муреш и др., Олт, Сирет с Бузеу, Тротуш, Бистрица, Молдова и др. и Прут.
------
Растителност:
Голяма част от планината е покрита със смесени и тъмни иглолистни гори (бук, смърч, ела, бор), а по-ниските части са заети само от букови гори. Най-високите части са обрасли с високопланински пасища (т.н. полонини), използвани за летни пасбища.